29.05.2006 г., 15:47

Веднъж живееш

2.1K 0 7
Веднъж живееш -
истински живей!
Безкрай, докрай,
завинаги, за всичко.
Животът не е чародей,
не е салон с гeрлянди и свещички.
И някога като останеш сам,
когато нямаш никого до тебе,
безсилно не навеждай ти глава
и не проклинай своя труден жребий.
Нали живота не е чародей
и трябва да се бориш сам за всичко,
затова - наистина живей,
свободен си като птица
          без кавички.


P.S За всички,които мислят,че няма път напред.Не се отчайвайте от живота и не се сравнявайте с него-ПРЕБОРЕТЕ ГО!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сияна Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Уважаеми поети, макар и след известно време, успях да попадна отново на този "стих" в интернет-пространството. Прилагам и линк към него - обърнете внимание на датата на публикуване и че е публикуван като "спомен" от лексикон! Благодаря!

    http://www.krechetalo.com/lofiversion/index.php/t35228.html
  • "P.S За всички,които мислят,че няма път напред.Не се отчайвайте от живота и не се сравнявайте с него-ПРЕБОРЕТЕ ГО!"
    Ще поема с послеслова ти Сияна!
    Благодаря!!!
  • Наистина не искам да обидя никого. Не съм го казала, за да се намирам на работа. Според мен е нужно да бъдем честни. И ако се наложи ще си препрочета цялата библиотека у дома, за да открия името на поета!
  • супер
  • Стихът наистина е много хубав. Не искам да прозвучи лично, но не мислиш ли, че щеше да е по-правилно да го сложиш в кавички и да напишеш кой е истинският му автор? Аз в момента не съм в състояние да посоча името на истинския автор, но съм абсолютно сигурна, че съм чела този стих. И то не из форумите. Този стих принадлежи на виден български поет. И се очудвам, че всички, които се изказали мнение по темата, не са го разпознали.

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...