May 29, 2006, 3:47 PM

Веднъж живееш

  Poetry
2.1K 0 7
Веднъж живееш -
истински живей!
Безкрай, докрай,
завинаги, за всичко.
Животът не е чародей,
не е салон с гeрлянди и свещички.
И някога като останеш сам,
когато нямаш никого до тебе,
безсилно не навеждай ти глава
и не проклинай своя труден жребий.
Нали живота не е чародей
и трябва да се бориш сам за всичко,
затова - наистина живей,
свободен си като птица
          без кавички.


P.S За всички,които мислят,че няма път напред.Не се отчайвайте от живота и не се сравнявайте с него-ПРЕБОРЕТЕ ГО!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сияна Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Уважаеми поети, макар и след известно време, успях да попадна отново на този "стих" в интернет-пространството. Прилагам и линк към него - обърнете внимание на датата на публикуване и че е публикуван като "спомен" от лексикон! Благодаря!

    http://www.krechetalo.com/lofiversion/index.php/t35228.html
  • "P.S За всички,които мислят,че няма път напред.Не се отчайвайте от живота и не се сравнявайте с него-ПРЕБОРЕТЕ ГО!"
    Ще поема с послеслова ти Сияна!
    Благодаря!!!
  • Наистина не искам да обидя никого. Не съм го казала, за да се намирам на работа. Според мен е нужно да бъдем честни. И ако се наложи ще си препрочета цялата библиотека у дома, за да открия името на поета!
  • супер
  • Стихът наистина е много хубав. Не искам да прозвучи лично, но не мислиш ли, че щеше да е по-правилно да го сложиш в кавички и да напишеш кой е истинският му автор? Аз в момента не съм в състояние да посоча името на истинския автор, но съм абсолютно сигурна, че съм чела този стих. И то не из форумите. Този стих принадлежи на виден български поет. И се очудвам, че всички, които се изказали мнение по темата, не са го разпознали.

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...