ВЕДНЪЖ В ЖИВОТА
Онез очи, бленувани в зорите
и чакани, когато падне здрач,
като светиня, триеща сълзите,
от неутолим и тъжен плач.
Веднъж в живота тези две звезди,
сияеха над вярната посока,
но тъмна сила бързо заличи,
следите удавени в потока.
А грешката, от спомени родена,
е съдник в изтерзаната душа,
дори отново преродена,
не ще открие блясъка в нощта.
С фалшиви страсти заигравана,
нахапана от всичките страни,
стана просяк, чакащ обещания,
че времето тъгата ще стопи.
А краят легнал сред житата,
от лутане заспал е сън дълбок,
сънуваше очите в тишината,
възкръснали от стария поток.
и чакани, когато падне здрач,
като светиня, триеща сълзите,
от неутолим и тъжен плач.
Веднъж в живота тези две звезди,
сияеха над вярната посока,
но тъмна сила бързо заличи,
следите удавени в потока.
А грешката, от спомени родена,
е съдник в изтерзаната душа,
дори отново преродена,
не ще открие блясъка в нощта.
С фалшиви страсти заигравана,
нахапана от всичките страни,
стана просяк, чакащ обещания,
че времето тъгата ще стопи.
А краят легнал сред житата,
от лутане заспал е сън дълбок,
сънуваше очите в тишината,
възкръснали от стария поток.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Даниел Стоянов Todos los derechos reservados
