Apr 18, 2007, 1:07 AM

ВЕДНЪЖ В ЖИВОТА 

  Poetry
653 0 3
Онез очи, бленувани в зорите
и чакани, когато падне здрач,
като светиня, триеща сълзите,
от неутолим и тъжен плач.

Веднъж в живота тези две звезди,
сияеха над вярната посока,
но тъмна сила бързо заличи,
следите удавени в потока.

А грешката, от спомени родена,
е съдник в изтерзаната душа,
дори отново преродена,
не ще открие блясъка в нощта.

С фалшиви страсти заигравана,
нахапана от всичките страни,
стана просяк, чакащ обещания,
че времето тъгата ще стопи.

А краят легнал сред житата,
от лутане заспал е сън дълбок,
сънуваше очите в тишината,
възкръснали от стария поток.

© Даниел Стоянов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??