knqza (Даниел Стоянов)
162 145
18.04.2007 г., 1:07 ч.

ВЕДНЪЖ В ЖИВОТА 

  Поезия
621 0 3
Онез очи, бленувани в зорите
и чакани, когато падне здрач,
като светиня, триеща сълзите,
от неутолим и тъжен плач.

Веднъж в живота тези две звезди,
сияеха над вярната посока,
но тъмна сила бързо заличи,
следите удавени в потока.

А грешката, от спомени родена,
е съдник в изтерзаната душа,
дори отново преродена,
не ще открие блясъка в нощта.

С фалшиви страсти заигравана,
нахапана от всичките страни,
стана просяк, чакащ обещания,
че времето тъгата ще стопи.

А краят легнал сред житата,
от лутане заспал е сън дълбок,
сънуваше очите в тишината,
възкръснали от стария поток.

© Даниел Стоянов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??