На залеза във вятърните мелници
се смилат и последните зрънца
от грехове и разпилени делници –
стареем за да станем пак деца...
Изгряват недоказани съмнения
и не открити до сега звезди.
Светът е пълен с не признати гении
и с недолюбени жени...
По опис някой проверява чувствата
и се опитва по единствен код
да класифицира днес изкуството:
на преживяното за цял Живот...
... А в хаоса от неразкаяни признания
понеже някого все пак ще обвиним –
заменям аз нелепи оправдания...
– Не убеден... – Не убедим!...
1985.
© Коста Качев Todos los derechos reservados