22 sept 2019, 11:39

Вехтошаря-я...

  Poesía » Otra
468 1 0

Вехтошаря-я...

 

На залеза във вятърните мелници

се смилат и последните зрънца

от грехове и разпилени делници –

стареем за да станем пак деца...

 

Изгряват недоказани съмнения

и не открити до сега звезди.

Светът е пълен с не признати гении

и с недолюбени жени...

 

По опис някой проверява чувствата

и се опитва по единствен код

да класифицира днес изкуството:

на преживяното за цял Живот...

 

... А в хаоса от неразкаяни признания

понеже някого все пак ще обвиним –

заменям аз нелепи оправдания...

– Не убеден...  Не убедим!...

 

1985.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...