Вехтошаря-я...

Вехтошаря-я...

На залеза във вятърните мелници

се смилат и последните зрънца

от грехове и разпилени делници –

стареем за да станем пак деца...

Изгряват недоказани съмнения

и не открити до сега звезди.

Светът е пълен с не признати гении

и с недолюбени жени...

По опис някой проверява чувствата

и се опитва по единствен код

да класифицира днес изкуството:

на преживяното за цял Живот...

... А в хаоса от неразкаяни признания

понеже някого все пак ще обвиним –

заменям аз нелепи оправдания...

– Не убеден... – Не убедим!...

1985.