22 сент. 2019 г., 11:39

Вехтошаря-я...

469 1 0

Вехтошаря-я...

 

На залеза във вятърните мелници

се смилат и последните зрънца

от грехове и разпилени делници –

стареем за да станем пак деца...

 

Изгряват недоказани съмнения

и не открити до сега звезди.

Светът е пълен с не признати гении

и с недолюбени жени...

 

По опис някой проверява чувствата

и се опитва по единствен код

да класифицира днес изкуството:

на преживяното за цял Живот...

 

... А в хаоса от неразкаяни признания

понеже някого все пак ще обвиним –

заменям аз нелепи оправдания...

– Не убеден...  Не убедим!...

 

1985.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...