22 сент. 2019 г., 11:39

Вехтошаря-я...

470 1 0

Вехтошаря-я...

 

На залеза във вятърните мелници

се смилат и последните зрънца

от грехове и разпилени делници –

стареем за да станем пак деца...

 

Изгряват недоказани съмнения

и не открити до сега звезди.

Светът е пълен с не признати гении

и с недолюбени жени...

 

По опис някой проверява чувствата

и се опитва по единствен код

да класифицира днес изкуството:

на преживяното за цял Живот...

 

... А в хаоса от неразкаяни признания

понеже някого все пак ще обвиним –

заменям аз нелепи оправдания...

– Не убеден...  Не убедим!...

 

1985.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...