14 feb 2010, 16:02

Vela X -1 *

  Poesía » Otra
1K 0 18

 

    

 

Понеже често ми се случва да умирам

и всяка болка твърде ми е близка,

след себе си не бих оставил диря.

Не мога и не зная, и не искам.

Че всичко е за сетен път отминало.

Че всичко свършва тук и ми е ясно –

последната звезда е все изстинала,

последното ми слънце е угаснало.

Със себе си, със себе си, със себе си

най-тихите мълчания говорят

и всеки смях, и всички стари ребуси

събират прах и зъзнат метеорно.

Но няма, но не мога да съм в ятото,

но няма да са първи те – последните.

Видях  в съня на много грозни патета

тъгата на недишащите лебеди.

По своя път угасвам непрекъснато

и трупам сред звездите пепелища,

но феникса ми няма да възкръсне;

умирайки те губя и съм нищо.

Към себе си, към себе си, към  себе си,

когато небесата се отворят –

последен от графата непотребности –

отправям се. Сбогувам се. I`m sorry.

 

 

* Мъртва звезда пулсар – остатък от избухване на свръхнова в едноименното съзвездие.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ради Стефанов Р Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...