14 feb 2010, 16:02

Vela X -1 *

  Poesía » Otra
1K 0 18

 

    

 

Понеже често ми се случва да умирам

и всяка болка твърде ми е близка,

след себе си не бих оставил диря.

Не мога и не зная, и не искам.

Че всичко е за сетен път отминало.

Че всичко свършва тук и ми е ясно –

последната звезда е все изстинала,

последното ми слънце е угаснало.

Със себе си, със себе си, със себе си

най-тихите мълчания говорят

и всеки смях, и всички стари ребуси

събират прах и зъзнат метеорно.

Но няма, но не мога да съм в ятото,

но няма да са първи те – последните.

Видях  в съня на много грозни патета

тъгата на недишащите лебеди.

По своя път угасвам непрекъснато

и трупам сред звездите пепелища,

но феникса ми няма да възкръсне;

умирайки те губя и съм нищо.

Към себе си, към себе си, към  себе си,

когато небесата се отворят –

последен от графата непотребности –

отправям се. Сбогувам се. I`m sorry.

 

 

* Мъртва звезда пулсар – остатък от избухване на свръхнова в едноименното съзвездие.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ради Стефанов Р Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...