Vela X -1 *

14.02.2010 г., 16:02 ч.

Поезия » Друга

5.0 / 9

936 0 18

Понеже често ми се случва да умирам
и всяка болка твърде ми е близка,
след себе си не бих оставил диря.
Не мога и не зная, и не искам.
Че всичко е за сетен път отминало.
Че всичко свършва тук и ми е ясно –
последната звезда е все изстинала,
последното ми слънце е угаснало.
Със себе си, със себе си, със себе си
най-тихите мълчания говорят
и всеки смях, и всички стари ребуси
събират прах и зъзнат метеорно. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Цвете в пустинята
Видение

Видял божествената красота, аз няма да умра неверник. Знам - хор на ангели е любовта, изтрил докрай ...
Огледало в душата

Тя е другата, зла, непокорна. Аз се будя, сънят ми се губи. Пише тя стих, след стих неуморно, с дъжд...
Празната

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Още произведения »