14.02.2010 г., 16:02 ч.

Vela X -1 * 

  Поезия » Друга
901 0 18

 

    

 

Понеже често ми се случва да умирам

и всяка болка твърде ми е близка,

след себе си не бих оставил диря.

Не мога и не зная, и не искам.

Че всичко е за сетен път отминало.

Че всичко свършва тук и ми е ясно –

последната звезда е все изстинала,

последното ми слънце е угаснало.

Със себе си, със себе си, със себе си

най-тихите мълчания говорят

и всеки смях, и всички стари ребуси

събират прах и зъзнат метеорно.

Но няма, но не мога да съм в ятото,

но няма да са първи те – последните.

Видях  в съня на много грозни патета

тъгата на недишащите лебеди.

По своя път угасвам непрекъснато

и трупам сред звездите пепелища,

но феникса ми няма да възкръсне;

умирайки те губя и съм нищо.

Към себе си, към себе си, към  себе си,

когато небесата се отворят –

последен от графата непотребности –

отправям се. Сбогувам се. I`m sorry.

 

 

* Мъртва звезда пулсар – остатък от избухване на свръхнова в едноименното съзвездие.

 

 

© Ради Стефанов Р Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??