14.02.2010 г., 16:02

Vela X -1 *

1K 0 18

 

    

 

Понеже често ми се случва да умирам

и всяка болка твърде ми е близка,

след себе си не бих оставил диря.

Не мога и не зная, и не искам.

Че всичко е за сетен път отминало.

Че всичко свършва тук и ми е ясно –

последната звезда е все изстинала,

последното ми слънце е угаснало.

Със себе си, със себе си, със себе си

най-тихите мълчания говорят

и всеки смях, и всички стари ребуси

събират прах и зъзнат метеорно.

Но няма, но не мога да съм в ятото,

но няма да са първи те – последните.

Видях  в съня на много грозни патета

тъгата на недишащите лебеди.

По своя път угасвам непрекъснато

и трупам сред звездите пепелища,

но феникса ми няма да възкръсне;

умирайки те губя и съм нищо.

Към себе си, към себе си, към  себе си,

когато небесата се отворят –

последен от графата непотребности –

отправям се. Сбогувам се. I`m sorry.

 

 

* Мъртва звезда пулсар – остатък от избухване на свръхнова в едноименното съзвездие.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ради Стефанов Р Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...