Понеже често ми се случва да умирам
и всяка болка твърде ми е близка,
след себе си не бих оставил диря.
Не мога и не зная, и не искам.
Че всичко е за сетен път отминало.
Че всичко свършва тук и ми е ясно –
последната звезда е все изстинала,
последното ми слънце е угаснало.
Със себе си, със себе си, със себе си
най-тихите мълчания говорят
и всеки смях, и всички стари ребуси
събират прах и зъзнат метеорно.
Но няма, но не мога да съм в ятото,
но няма да са първи те – последните.
Видях в съня на много грозни патета
тъгата на недишащите лебеди.
По своя път угасвам непрекъснато
и трупам сред звездите пепелища,
но феникса ми няма да възкръсне;
умирайки те губя и съм нищо.
Към себе си, към себе си, към себе си,
когато небесата се отворят –
последен от графата непотребности –
отправям се. Сбогувам се. I`m sorry.
* Мъртва звезда пулсар – остатък от избухване на свръхнова в едноименното съзвездие.
© Ради Стефанов Р All rights reserved.