19 abr 2014, 22:15

Великден

  Poesía » Otra
495 0 7

Застанал пред иконния му лик,

аз цял от мъката треперя.

Че той във този свят е най-велик

разпнàт от дивата потеря.

 

Със гвоздеи ръждиви прикован

на връх на тъжната Голгота,

за Божи син от всички назован

и за Спасител на Живота.

 

Че този ден за нас е тъй Велик

и няма по-велик от него.

В душата си го носим този лик

и знаем образа му де го.

 

Че този чист и светъл Божи син

и цялото небе разтресе.

Макар да беше окован самин,

със Божия ръка Воскресе.

 

Христос Воскресе! Нашият Христос!

Това до днеска го повтарям.

Съмняваме ли се по тоз въпрос?

Воистина Воскресе! - отговарям.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...