19 abr 2014, 22:15

Великден 

  Poesía » Otra
365 0 7

Застанал пред иконния му лик,

аз цял от мъката треперя.

Че той във този свят е най-велик

разпнàт от дивата потеря.

 

Със гвоздеи ръждиви прикован

на връх на тъжната Голгота,

за Божи син от всички назован

и за Спасител на Живота.

 

Че този ден за нас е тъй Велик

и няма по-велик от него.

В душата си го носим този лик

и знаем образа му де го.

 

Че този чист и светъл Божи син

и цялото небе разтресе.

Макар да беше окован самин,

със Божия ръка Воскресе.

 

Христос Воскресе! Нашият Христос!

Това до днеска го повтарям.

Съмняваме ли се по тоз въпрос?

Воистина Воскресе! - отговарям.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??