19 abr 2014, 22:15

Великден

  Poesía » Otra
490 0 7

Застанал пред иконния му лик,

аз цял от мъката треперя.

Че той във този свят е най-велик

разпнàт от дивата потеря.

 

Със гвоздеи ръждиви прикован

на връх на тъжната Голгота,

за Божи син от всички назован

и за Спасител на Живота.

 

Че този ден за нас е тъй Велик

и няма по-велик от него.

В душата си го носим този лик

и знаем образа му де го.

 

Че този чист и светъл Божи син

и цялото небе разтресе.

Макар да беше окован самин,

със Божия ръка Воскресе.

 

Христос Воскресе! Нашият Христос!

Това до днеска го повтарям.

Съмняваме ли се по тоз въпрос?

Воистина Воскресе! - отговарям.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...