Apr 19, 2014, 10:15 PM

Великден 

  Poetry » Other
368 0 7

Застанал пред иконния му лик,

аз цял от мъката треперя.

Че той във този свят е най-велик

разпнàт от дивата потеря.

 

Със гвоздеи ръждиви прикован

на връх на тъжната Голгота,

за Божи син от всички назован

и за Спасител на Живота.

 

Че този ден за нас е тъй Велик

и няма по-велик от него.

В душата си го носим този лик

и знаем образа му де го.

 

Че този чист и светъл Божи син

и цялото небе разтресе.

Макар да беше окован самин,

със Божия ръка Воскресе.

 

Христос Воскресе! Нашият Христос!

Това до днеска го повтарям.

Съмняваме ли се по тоз въпрос?

Воистина Воскресе! - отговарям.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??