29 mar 2018, 0:46

Великден ...на кръстопът!

  Poesía » Otra
1.4K 0 1

                                                    Векът е... двадесет и трети.

                                                    Пътуването - с виртуален ум.

                                                    Наоколо - пустиня черна.

                                                    Земята - преживява Еко-бум!

                                                    Човеците,които оцеляха,

                                                    живеят  в Куполи - гета.

                                                    Небе - без слънце.Сиво.Атомно.

                                                    Водата - ценен експонат.

 

                                                     И... книгите! Световни парламенти

                                                     обхождат всички руини.

                                                     В Банката на Бъдещо Доверие

                                                     е Словото от древни дни.

                                                     А всеки жител на планетата

                                                     е длъжен да запамети

                                                     написаното от поетите.

                                                     В живота - да го претвори!

 

                                                      Парченцата от красотата

                                                      на стария, отминал Свят

                                                      са сложни, диви, непознати

                                                      за техничарския поврат.

                                                      Но,ето,че се ражда Цвете

                                                      под Купола - за първи път!

                                                      Лабораториите са превзети

                                                      от еуфорията на Духа!

 

                                                       Това е нещо много свято.

                                                       Завръща се един Живот!

                                                       Доказва, че човекът сляпо

                                                       е тъпкал скъпо естество.

                                                       Превръщал го е неразумно

                                                       във някаква мъглявина...

                                                       Природата се скрила мъдро

                                                       в поема, в проза... И така

 

                                                       засяла семена у тези,

                                                       които ще я претворят

                                                       след много векове... Гротески!

                                                       Съдби... Великден - кръстопът!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маргарита Петрова Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

27 Puesto

Comentarios

Comentarios

  • Мисля,че всяка епоха от развитието на Света добавя нов и понякога - неподозиран смисъл на Великден.Тайнство на Вярата,възкресение на човешките добродетели,допуснати и изкупени грешки...Днес ние поставяме Великден на кръстопътя на Историята,която създаваме с действието или бездействието си!Моят стих е опит да надникна в една страшна,но вероятна реалност,която може да се предотврати.Дано Възкресението на общочовешките ценности да изпревари загиването на Природата!И от спасени - да се превърнем в спасители на своя Свят!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....