29.03.2018 г., 0:46

Великден ...на кръстопът!

1.4K 0 1

                                                    Векът е... двадесет и трети.

                                                    Пътуването - с виртуален ум.

                                                    Наоколо - пустиня черна.

                                                    Земята - преживява Еко-бум!

                                                    Човеците,които оцеляха,

                                                    живеят  в Куполи - гета.

                                                    Небе - без слънце.Сиво.Атомно.

                                                    Водата - ценен експонат.

 

                                                     И... книгите! Световни парламенти

                                                     обхождат всички руини.

                                                     В Банката на Бъдещо Доверие

                                                     е Словото от древни дни.

                                                     А всеки жител на планетата

                                                     е длъжен да запамети

                                                     написаното от поетите.

                                                     В живота - да го претвори!

 

                                                      Парченцата от красотата

                                                      на стария, отминал Свят

                                                      са сложни, диви, непознати

                                                      за техничарския поврат.

                                                      Но,ето,че се ражда Цвете

                                                      под Купола - за първи път!

                                                      Лабораториите са превзети

                                                      от еуфорията на Духа!

 

                                                       Това е нещо много свято.

                                                       Завръща се един Живот!

                                                       Доказва, че човекът сляпо

                                                       е тъпкал скъпо естество.

                                                       Превръщал го е неразумно

                                                       във някаква мъглявина...

                                                       Природата се скрила мъдро

                                                       в поема, в проза... И така

 

                                                       засяла семена у тези,

                                                       които ще я претворят

                                                       след много векове... Гротески!

                                                       Съдби... Великден - кръстопът!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргарита Петрова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

27 място

Коментари

Коментари

  • Мисля,че всяка епоха от развитието на Света добавя нов и понякога - неподозиран смисъл на Великден.Тайнство на Вярата,възкресение на човешките добродетели,допуснати и изкупени грешки...Днес ние поставяме Великден на кръстопътя на Историята,която създаваме с действието или бездействието си!Моят стих е опит да надникна в една страшна,но вероятна реалност,която може да се предотврати.Дано Възкресението на общочовешките ценности да изпревари загиването на Природата!И от спасени - да се превърнем в спасители на своя Свят!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...