3 sept 2019, 22:41

Великият воин

Poesía » De amor

845 0 1

Когато бях докрай сломена,
дойде при мене войн велик,
пребродил цялата Вселена –
направи "моят ден" честит!

Сега трепти с любов сърцето,
намерило и пристан, и покой,
и свое вечно място под небето,
и рай в житейският застой!

Без него аз не мога и да дишам,
живота ми в копнежи все кипи,
поглеждам със сърцето, виждам:
как свел до мен е всичките звезди!

ЛЪЧИСТА

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

predator21 (Никола Стоянов)

Възвишена ода, която завладява с неподражаемата философия за силата на любовта!

2019-09-04T09:46:45+03:00

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.1K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0