Когато бях докрай сломена,
дойде при мене войн велик,
пребродил цялата Вселена –
направи "моят ден" честит!
Сега трепти с любов сърцето,
намерило и пристан, и покой,
и свое вечно място под небето,
и рай в житейският застой!
Без него аз не мога и да дишам,
живота ми в копнежи все кипи,
поглеждам със сърцето, виждам:
как свел до мен е всичките звезди!
ЛЪЧИСТА
© ЛЪЧИСТА All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
