Когато бях докрай сломена,
дойде при мене войн велик,
пребродил цялата Вселена –
направи "моят ден" честит!
Сега трепти с любов сърцето,
намерило и пристан, и покой,
и свое вечно място под небето,
и рай в житейският застой!
Без него аз не мога и да дишам,
живота ми в копнежи все кипи,
поглеждам със сърцето, виждам:
как свел до мен е всичките звезди!
ЛЪЧИСТА
© ЛЪЧИСТА All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
