Когато бях докрай сломена,
дойде при мене войн велик,
пребродил цялата Вселена –
направи "моят ден" честит!
Сега трепти с любов сърцето,
намерило и пристан, и покой,
и свое вечно място под небето,
и рай в житейският застой!
Без него аз не мога и да дишам,
живота ми в копнежи все кипи,
поглеждам със сърцето, виждам:
как свел до мен е всичките звезди!
ЛЪЧИСТА
© ЛЪЧИСТА All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
