25 oct 2020, 2:41

Велурени обувки с ток

  Poesía » Civil
413 0 0

Стар гардероб с багаж непотребен,

с дрехи скътани от младини…

Снимки разпилени от живота семеен,

играчки, дрънкулки от отминали дни.

 

А на дъното – прашна кутия.

В нея - обувки от черен велур …

Спомням си, прилежно бях ги увила -

с ток висок и с лачен контур.

 

Ех, ако биха могли да говорят

за  танците луди, за бурния рок…  

Краката не спираха да танцуват,

обути с обувките, с високия ток!

 

С тях се чувствах дръзка, окрилена,

танцувах чак до сутринта …

Сега без тях се чувствам …  уморена,

и питам …аз ли съм била?

 

Какво говоря!!! Уморена? Не!

От танците умора няма!

Решение, обаче, взех,

че трябва генерална смяна.

 

С обувки спортни днес излизам,

понякога – сандали с нисък ток.

Причини – много, няма да ги коментирам…

Благодаря на спомените в оня гардероб!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Виткова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...