25 окт. 2020 г., 02:41

Велурени обувки с ток

412 0 0

Стар гардероб с багаж непотребен,

с дрехи скътани от младини…

Снимки разпилени от живота семеен,

играчки, дрънкулки от отминали дни.

 

А на дъното – прашна кутия.

В нея - обувки от черен велур …

Спомням си, прилежно бях ги увила -

с ток висок и с лачен контур.

 

Ех, ако биха могли да говорят

за  танците луди, за бурния рок…  

Краката не спираха да танцуват,

обути с обувките, с високия ток!

 

С тях се чувствах дръзка, окрилена,

танцувах чак до сутринта …

Сега без тях се чувствам …  уморена,

и питам …аз ли съм била?

 

Какво говоря!!! Уморена? Не!

От танците умора няма!

Решение, обаче, взех,

че трябва генерална смяна.

 

С обувки спортни днес излизам,

понякога – сандали с нисък ток.

Причини – много, няма да ги коментирам…

Благодаря на спомените в оня гардероб!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниела Виткова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...