Oct 25, 2020, 2:41 AM

Велурени обувки с ток

  Poetry » Civic
404 0 0

Стар гардероб с багаж непотребен,

с дрехи скътани от младини…

Снимки разпилени от живота семеен,

играчки, дрънкулки от отминали дни.

 

А на дъното – прашна кутия.

В нея - обувки от черен велур …

Спомням си, прилежно бях ги увила -

с ток висок и с лачен контур.

 

Ех, ако биха могли да говорят

за  танците луди, за бурния рок…  

Краката не спираха да танцуват,

обути с обувките, с високия ток!

 

С тях се чувствах дръзка, окрилена,

танцувах чак до сутринта …

Сега без тях се чувствам …  уморена,

и питам …аз ли съм била?

 

Какво говоря!!! Уморена? Не!

От танците умора няма!

Решение, обаче, взех,

че трябва генерална смяна.

 

С обувки спортни днес излизам,

понякога – сандали с нисък ток.

Причини – много, няма да ги коментирам…

Благодаря на спомените в оня гардероб!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела Виткова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...