25 may 2015, 17:43

Вена

1.1K 1 13

Ти си далече… аз съм във себе си…
Всеки от нас си е впрегнал живота…
На календара откъсваме дните -
сини цветя, увехнали в болки.


Ти си се сбъднала в детски усмивки,
верен съпруг, сънища пусти…
Аз съм дошъл в този свят на почивка,
често забравям, че имам да уча.

 

Ставаш с годините вкусна отвътре,
зрееща ябълка с чувствена нежност.
Пия си бирата вечер на тръпки…
за да забравям толкова грешки.

 

Имаш сърце дето вечно обича,
женски илюзии – рокли от чувства.
Моят часовник в мисли засича…
времето спирам на твоите устни.

 

Нямаме свят, нито пропуск за Рая,
всеки от нас има своя вселена.
Свързва ни само през празните стаи
лудо пулсираща огнена вена.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Михаил Цветански Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...