Вена
Ти си далече… аз съм във себе си…
Всеки от нас си е впрегнал живота…
На календара откъсваме дните -
сини цветя, увехнали в болки.
Ти си се сбъднала в детски усмивки,
верен съпруг, сънища пусти…
Аз съм дошъл в този свят на почивка,
често забравям, че имам да уча.
Ставаш с годините вкусна отвътре,
зрееща ябълка с чувствена нежност.
Пия си бирата вечер на тръпки…
за да забравям толкова грешки.
Имаш сърце дето вечно обича,
женски илюзии – рокли от чувства.
Моят часовник в мисли засича…
времето спирам на твоите устни.
Нямаме свят, нито пропуск за Рая,
всеки от нас има своя вселена.
Свързва ни само през празните стаи
лудо пулсираща огнена вена.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Цветански Всички права запазени
