3 jun 2007, 16:33  

Венец на светлината

  Poesía
759 0 3

                          10.11.1989г.


Когато някой бог умре

и на земята

възкръсне вик,

разтърсващ тишината -

обиденото щастие вземете,

като дете,

заспало ви в ръцете,

напукани от труд...       


Като цветец,

напъпил сред полята

след есен трудна

и след зима сляпа...


Като венец -

на светлината!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бостан Бостанджиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Нищо общо с комунизма, освен това, че на тази дата братята романещи, взеха, че свалиха Чаушеску и в карая на краищата го гръмнаха, макар, че не беше толкова виновен... Ама пък нейсе - сегашните управници на Румъния се съобразяват, че този народ е прост и гърми като го ядосат (за разлика от нас) и затова сега ние изостанахме от тях в сегашното ни настояще.
  • комунизъм - светлина.
    демокрация - сатаната.
  • !!!
    Поздрав за хубавия стих!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...