10.11.1989г.
Когато някой бог умре
и на земята
възкръсне вик,
разтърсващ тишината -
обиденото щастие вземете,
като дете,
заспало ви в ръцете,
напукани от труд...
Като цветец,
напъпил сред полята
след есен трудна
и след зима сляпа...
Като венец -
на светлината!
© Бостан Бостанджиев Всички права запазени