3 июн. 2007 г., 16:33  

Венец на светлината

761 0 3

                          10.11.1989г.


Когато някой бог умре

и на земята

възкръсне вик,

разтърсващ тишината -

обиденото щастие вземете,

като дете,

заспало ви в ръцете,

напукани от труд...       


Като цветец,

напъпил сред полята

след есен трудна

и след зима сляпа...


Като венец -

на светлината!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бостан Бостанджиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Нищо общо с комунизма, освен това, че на тази дата братята романещи, взеха, че свалиха Чаушеску и в карая на краищата го гръмнаха, макар, че не беше толкова виновен... Ама пък нейсе - сегашните управници на Румъния се съобразяват, че този народ е прост и гърми като го ядосат (за разлика от нас) и затова сега ние изостанахме от тях в сегашното ни настояще.
  • комунизъм - светлина.
    демокрация - сатаната.
  • !!!
    Поздрав за хубавия стих!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...