Jun 3, 2007, 4:33 PM  

Венец на светлината

  Poetry
757 0 3

                          10.11.1989г.


Когато някой бог умре

и на земята

възкръсне вик,

разтърсващ тишината -

обиденото щастие вземете,

като дете,

заспало ви в ръцете,

напукани от труд...       


Като цветец,

напъпил сред полята

след есен трудна

и след зима сляпа...


Като венец -

на светлината!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бостан Бостанджиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Нищо общо с комунизма, освен това, че на тази дата братята романещи, взеха, че свалиха Чаушеску и в карая на краищата го гръмнаха, макар, че не беше толкова виновен... Ама пък нейсе - сегашните управници на Румъния се съобразяват, че този народ е прост и гърми като го ядосат (за разлика от нас) и затова сега ние изостанахме от тях в сегашното ни настояще.
  • комунизъм - светлина.
    демокрация - сатаната.
  • !!!
    Поздрав за хубавия стих!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...