Венец от ириси ще ти сплета
Да беше порив най-невинен
пред погледа ти топло-свилен
изгрял сред нежен, летен мрак...
А то е буря, завилняла
в гръдта ми дъхава и бяла,
разцепила и свода чак...
От своята напитка медна
с една надеждичка последна
наливам в чаши от елмаз...
На здрача в тихите покои,
разпуснала косите свои,
че грях е туй съзнавам аз...
О, аз - по-дръзка и от Флора
в страстта намерила опора,
забравила и Бог, и страх...
Тез' ириси в ръце ще взема,
към теб по пътя ще поема
сред облаци от звезден прах...
И нека млъкнат зверовете,
с луната скитници сме двете,
до край ще преваля света...
При теб ще дойда - недопита
и никой нищо да не пита,
венец от тях ще ти сплета...
© Светла Асенова Todos los derechos reservados
Честно казано се обидих...
Изглежда вече не те вдъхновявам...
Съжалявам...