Венец от ириси ще ти сплета
Да беше порив най-невинен
пред погледа ти топло-свилен
изгрял сред нежен, летен мрак...
А то е буря, завилняла
в гръдта ми дъхава и бяла,
разцепила и свода чак...
От своята напитка медна
с една надеждичка последна
наливам в чаши от елмаз...
На здрача в тихите покои,
разпуснала косите свои, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse