Feb 26, 2021, 4:31 PM  

Венец от ириси ще ти сплета

  Poetry » Love
1.4K 6 31

Венец от ириси ще ти сплета

 

 

Да беше порив най-невинен

пред погледа ти топло-свилен

изгрял сред нежен, летен мрак...

А то е буря, завилняла

в гръдта ми дъхава и бяла,

разцепила и свода чак...

 

От своята напитка медна

с една надеждичка последна

наливам в чаши от елмаз...

На здрача в тихите покои,

разпуснала косите свои,

че грях е туй съзнавам аз...

 

О, аз - по-дръзка и от Флора

в страстта намерила опора,

забравила и Бог, и страх...

Тез' ириси в ръце ще взема,

към теб по пътя ще поема

сред облаци от звезден прах...

 

И нека млъкнат зверовете,

с луната скитници сме двете,

до край ще преваля света...

При теб ще дойда - недопита

и никой нищо да не пита,

венец от тях ще ти сплета...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светла Асенова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Снощи ти пратих нещо, а ти не написа нищо...
    Честно казано се обидих...
    Изглежда вече не те вдъхновявам...
    Съжалявам...
  • 😊😊😊 ...
    Трябва ми много малко, за да спра да пиша отново...
  • Нормално е, след като попрекали с теорията, човек да изгуби вдъхновението си. Добре, че при теб не е безвъзвратно. Ама събуждайки го отново , не бива да пренебрегва теорията. При тая римна схема в секстините (с финална обхватна рима) последният стих се явява по-ýдарен, като своеобразна поанта в строфата, затваряйки я като станса. Не е удачно да има строфични анжамбмани при това римуване. Защото се похабява ефекта от него.
    Отговорност е да се самопубликуваш. Тоя "поглед" не е подлог. Ако свилата е топла, а не погледът – топъл и свилен, трябва да се напише разделно. Дефиси вместо тирета, центриране...
    Ако разглеждаме строфите като смислово завършени, тоя венец накрая трябва да е от зверовете сплетен, не от облаците или от ирисите, които са цветя, не части от зрителни органи. Заглавието подсказва от какво е сплетен. Явно нямат смисловата цялост, която ми се иска.
  • Мисля, че да... 🙂
    След малко ще публикувам нещо и после цялата съм твоя... 😋
  • Тогава ме водеше само и единствено чувството... 🙂
    Но в един момен Ерато повярва в мен и реши да ми изпрати прекрасния ми учител - Красимир Тенев и той след няколкомесечни усилия ме научи да пиша, както пиша сега...
    Цял живот ще му бъда благодарна за това...
    Също толкова дълго ще ти бъда благодарна и на теб затова, че успя да ме вдигнеш на крака от тежката творческа депресия, в която бях изпаднала...

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...