26 февр. 2021 г., 16:31  

Венец от ириси ще ти сплета

1.4K 6 31

Венец от ириси ще ти сплета

 

 

Да беше порив най-невинен

пред погледа ти топло-свилен

изгрял сред нежен, летен мрак...

А то е буря, завилняла

в гръдта ми дъхава и бяла,

разцепила и свода чак...

 

От своята напитка медна

с една надеждичка последна

наливам в чаши от елмаз...

На здрача в тихите покои,

разпуснала косите свои,

че грях е туй съзнавам аз...

 

О, аз - по-дръзка и от Флора

в страстта намерила опора,

забравила и Бог, и страх...

Тез' ириси в ръце ще взема,

към теб по пътя ще поема

сред облаци от звезден прах...

 

И нека млъкнат зверовете,

с луната скитници сме двете,

до край ще преваля света...

При теб ще дойда - недопита

и никой нищо да не пита,

венец от тях ще ти сплета...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светла Асенова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Снощи ти пратих нещо, а ти не написа нищо...
    Честно казано се обидих...
    Изглежда вече не те вдъхновявам...
    Съжалявам...
  • 😊😊😊 ...
    Трябва ми много малко, за да спра да пиша отново...
  • Нормално е, след като попрекали с теорията, човек да изгуби вдъхновението си. Добре, че при теб не е безвъзвратно. Ама събуждайки го отново , не бива да пренебрегва теорията. При тая римна схема в секстините (с финална обхватна рима) последният стих се явява по-ýдарен, като своеобразна поанта в строфата, затваряйки я като станса. Не е удачно да има строфични анжамбмани при това римуване. Защото се похабява ефекта от него.
    Отговорност е да се самопубликуваш. Тоя "поглед" не е подлог. Ако свилата е топла, а не погледът – топъл и свилен, трябва да се напише разделно. Дефиси вместо тирета, центриране...
    Ако разглеждаме строфите като смислово завършени, тоя венец накрая трябва да е от зверовете сплетен, не от облаците или от ирисите, които са цветя, не части от зрителни органи. Заглавието подсказва от какво е сплетен. Явно нямат смисловата цялост, която ми се иска.
  • Мисля, че да... 🙂
    След малко ще публикувам нещо и после цялата съм твоя... 😋
  • Тогава ме водеше само и единствено чувството... 🙂
    Но в един момен Ерато повярва в мен и реши да ми изпрати прекрасния ми учител - Красимир Тенев и той след няколкомесечни усилия ме научи да пиша, както пиша сега...
    Цял живот ще му бъда благодарна за това...
    Също толкова дълго ще ти бъда благодарна и на теб затова, че успя да ме вдигнеш на крака от тежката творческа депресия, в която бях изпаднала...

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...