Венец от ириси ще ти сплета
Венец от ириси ще ти сплета
Да беше порив най-невинен
пред погледа ти топло-свилен
изгрял сред нежен, летен мрак...
А то е буря, завилняла
в гръдта ми дъхава и бяла,
разцепила и свода чак...
От своята напитка медна
с една надеждичка последна
наливам в чаши от елмаз...
На здрача в тихите покои,
разпуснала косите свои,
че грях е туй съзнавам аз...
О, аз - по-дръзка и от Флора
в страстта намерила опора,
забравила и Бог, и страх...
Тез' ириси в ръце ще взема,
към теб по пътя ще поема
сред облаци от звезден прах...
И нека млъкнат зверовете,
с луната скитници сме двете,
до край ще преваля света...
При теб ще дойда - недопита
и никой нищо да не пита,
венец от тях ще ти сплета...
© Светла Асенова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
😊😊😊 ...
Трябва ми много малко, за да спра да пиша отново... -
Нормално е, след като попрекали с теорията, човек да изгуби вдъхновението си. Добре, че при теб не е безвъзвратно. Ама събуждайки го отново , не бива да пренебрегва теорията. При тая римна схема в секстините (с финална обхватна рима) последният стих се явява по-ýдарен, като своеобразна поанта в строфата, затваряйки я като станса. Не е удачно да има строфични анжамбмани при това римуване. Защото се похабява ефекта от него.
Отговорност е да се самопубликуваш. Тоя "поглед" не е подлог. Ако свилата е топла, а не погледът – топъл и свилен, трябва да се напише разделно. Дефиси вместо тирета, центриране...
Ако разглеждаме строфите като смислово завършени, тоя венец накрая трябва да е от зверовете сплетен, не от облаците или от ирисите, които са цветя, не части от зрителни органи. Заглавието подсказва от какво е сплетен. Явно нямат смисловата цялост, която ми се иска. -
Мисля, че да... 🙂
След малко ще публикувам нещо и после цялата съм твоя... 😋 -
Тогава ме водеше само и единствено чувството... 🙂
Но в един момен Ерато повярва в мен и реши да ми изпрати прекрасния ми учител - Красимир Тенев и той след няколкомесечни усилия ме научи да пиша, както пиша сега...
Цял живот ще му бъда благодарна за това...
Също толкова дълго ще ти бъда благодарна и на теб затова, че успя да ме вдигнеш на крака от тежката творческа депресия, в която бях изпаднала... -
Наденце... ❤
Винаги много се радвам, когато те видя тук... -
Ех, Нежност моя... Обичам ириси и лилаво, и твоите стихове...
-
Благодаря ти, Мери! 🙂
Приятно ми е, че добави стиха ми в "Любими"...
Благодаря ти, Дани! 🙂
Усмивка и от мен... -
!!! -
😂😂😂 ...
Деничка... -
Като мина покрай вас и ми става едно любовно...
-
Благодаря ти, Роси! 💖
Радвам се, че си се насладила... -
Прекрасна поезия! Насладих и се!Перфектно написана!
-
Както искаш... 🙂
-
🙂 ...
-
Хайде ти си... 😋
-
Ето едно четиристишие... 😋
-
Ако те нямаше теб, перото ми сега щеше да е цялото потънало в прах... 🙂
-
Ти си виновен... 😋
-
Благодаря ти, Силвенце! 💖
Като свеж полъх е преминаването ти по стиха ми... -
Потопих се в дъхавите ти редове, Светле...
-
Благодаря ти,, скъпа Пастирке на светулки! ❤
Такива мили думи и то, казани точно от теб са чест за всеки автор тук...
Благодаря ти, Безжичен! 🙂
Така ме радва всяко едно твое посещение на страничката ми... -
Секстети, и то с включени ириси (едно от най-красивите и дъхави цветя - перуника по български, винаги съм се възхищавал на тази красота). Браво! Венец от ириси - красота и апотеоз на чувството!
-
И чувственост, и форма на строфата, и поанта - всичко тук е фино изпипано и с висок градус на въздействие!💖 Заставам с респект пред творческите ви възможности, Контесо!🤗💟🌻
-
Благодаря ти, teis - че! 🙂
Много ми е приятно, че те виждам тук точно теб... -
Еее, почитания... висш пилотаж... Светла👏♥️!
-
😊😊😊 ...
До като пишех си мислех за това, колко много ще се зарадваш... -
😂😂😂 ...
Георги, благодаря ти! -
Не ща венци!
А стихотворението ми хареса. -
Благодаря ти, Инка! 💖
Много ме радва вдъхновението ти... -
"При теб ще дойда - недопита"
събрала слънце медна пита.
Луната щом за мен попита
в любов душата ми се скита,
а тя топи се от възхита
започнах и аз да се вдъхновявам от тези лилави дъждове
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Честно казано се обидих...
Изглежда вече не те вдъхновявам...
Съжалявам...