26.02.2021 г., 16:31  

Венец от ириси ще ти сплета

1.4K 6 31

Венец от ириси ще ти сплета

 

 

Да беше порив най-невинен

пред погледа ти топло-свилен

изгрял сред нежен, летен мрак...

А то е буря, завилняла

в гръдта ми дъхава и бяла,

разцепила и свода чак...

 

От своята напитка медна

с една надеждичка последна

наливам в чаши от елмаз...

На здрача в тихите покои,

разпуснала косите свои,

че грях е туй съзнавам аз...

 

О, аз - по-дръзка и от Флора

в страстта намерила опора,

забравила и Бог, и страх...

Тез' ириси в ръце ще взема,

към теб по пътя ще поема

сред облаци от звезден прах...

 

И нека млъкнат зверовете,

с луната скитници сме двете,

до край ще преваля света...

При теб ще дойда - недопита

и никой нищо да не пита,

венец от тях ще ти сплета...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светла Асенова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Снощи ти пратих нещо, а ти не написа нищо...
    Честно казано се обидих...
    Изглежда вече не те вдъхновявам...
    Съжалявам...
  • 😊😊😊 ...
    Трябва ми много малко, за да спра да пиша отново...
  • Нормално е, след като попрекали с теорията, човек да изгуби вдъхновението си. Добре, че при теб не е безвъзвратно. Ама събуждайки го отново , не бива да пренебрегва теорията. При тая римна схема в секстините (с финална обхватна рима) последният стих се явява по-ýдарен, като своеобразна поанта в строфата, затваряйки я като станса. Не е удачно да има строфични анжамбмани при това римуване. Защото се похабява ефекта от него.
    Отговорност е да се самопубликуваш. Тоя "поглед" не е подлог. Ако свилата е топла, а не погледът – топъл и свилен, трябва да се напише разделно. Дефиси вместо тирета, центриране...
    Ако разглеждаме строфите като смислово завършени, тоя венец накрая трябва да е от зверовете сплетен, не от облаците или от ирисите, които са цветя, не части от зрителни органи. Заглавието подсказва от какво е сплетен. Явно нямат смисловата цялост, която ми се иска.
  • Мисля, че да... 🙂
    След малко ще публикувам нещо и после цялата съм твоя... 😋
  • Тогава ме водеше само и единствено чувството... 🙂
    Но в един момен Ерато повярва в мен и реши да ми изпрати прекрасния ми учител - Красимир Тенев и той след няколкомесечни усилия ме научи да пиша, както пиша сега...
    Цял живот ще му бъда благодарна за това...
    Също толкова дълго ще ти бъда благодарна и на теб затова, че успя да ме вдигнеш на крака от тежката творческа депресия, в която бях изпаднала...

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...