Венец от въздишки

5 mar 2009, 18:26

Poesía » De amor

1117 0 3

Пропилях младостта си наивно,
като детска сънлива сълза,
а как исках огнище взаимно
и красива любовна дъга.
Все се влюбвах в мъже безсърдечни,
със пресовани болни сърца
и отхвърлях ръцете им грешни,
за да бъда отново сама.
Не сънувах очите красиви
в притаената тягостна нощ,
а заравях последните дири
на поредния приказен вожд. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Венец от въздишки

Искате да прочетете повече?

Propuestas