Венец от въздишки
Пропилях младостта си наивно,
като детска сънлива сълза,
а как исках огнище взаимно
и красива любовна дъга.
Все се влюбвах в мъже безсърдечни,
със пресовани болни сърца
и отхвърлях ръцете им грешни,
за да бъда отново сама.
Не сънувах очите красиви
в притаената тягостна нощ,
а заравях последните дири
на поредния приказен вожд.
Отлетяха годините млади,
като пролетен нежен ветрец
и останаха само балади
да плетат от въздишки венец.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Наташа Басарова Todos los derechos reservados
>>></A>