natiii (Наташа Басарова)
326 3227
5.03.2009 г., 18:26 ч.

Венец от въздишки 

  Поезия » Любовна
1078 0 3

Пропилях младостта си наивно,

като детска сънлива сълза,

а как исках огнище взаимно

и красива любовна дъга.

 

Все се влюбвах в мъже безсърдечни,

със пресовани болни сърца

и отхвърлях ръцете им грешни,

за да бъда отново сама.

 

Не сънувах очите красиви

в притаената тягостна нощ,

а заравях последните дири

на поредния приказен вожд.

 

Отлетяха годините млади,

като пролетен нежен ветрец

и останаха само балади

да плетат от въздишки венец.

 

© Наташа Басарова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??