Пропилях младостта си наивно,
като детска сънлива сълза,
а как исках огнище взаимно
и красива любовна дъга.
Все се влюбвах в мъже безсърдечни,
със пресовани болни сърца
и отхвърлях ръцете им грешни,
за да бъда отново сама.
Не сънувах очите красиви
в притаената тягостна нощ,
а заравях последните дири
на поредния приказен вожд.
Отлетяха годините млади,
като пролетен нежен ветрец
и останаха само балади
да плетат от въздишки венец.
© Наташа Басарова All rights reserved.
>>></A>imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
