3 dic 2014, 7:44

Венера

648 0 0

Като точица в небето,

блести в мрачния ми път,

към мен обръща си лицето,

да освети за мене своя кът.

 

О, Венера! О, Венера!

Създателка на нова ера!

Щом те зърна, ням оставам,

душата моя стон издава!

 

Докосна ли те, умирам,

кръвта да ври в мен не спира,

защото аз съм само роб

на космическа любов.

 

Зова те плахо аз в мрака

на небесен кръгозор,

 рисувам тихо родна стряха

и прекрасен слънчев двор.

 

Защо сърце ми дал Творецът,

а не ръце – големи, силни,

да скроя от себе си ракета,

да видя близко таз планета.

 

И жълто киселинен прах

душата ми разяжда. Тъжно!

Предвиждам аз за мене крах,

да се махна е невъзможно.

 

Сълзи се стичат, трясък мощен,

душата моя пищи от болка,

тупти горещо сърцето още,

а колко много изгубих? Колко?

 

И чакам аз нова любов,

нова любов за нова ера,

нова ера, нов живот,

нова ера на Венера!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дилян Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...