3 dic 2014, 7:44

Венера

646 0 0

Като точица в небето,

блести в мрачния ми път,

към мен обръща си лицето,

да освети за мене своя кът.

 

О, Венера! О, Венера!

Създателка на нова ера!

Щом те зърна, ням оставам,

душата моя стон издава!

 

Докосна ли те, умирам,

кръвта да ври в мен не спира,

защото аз съм само роб

на космическа любов.

 

Зова те плахо аз в мрака

на небесен кръгозор,

 рисувам тихо родна стряха

и прекрасен слънчев двор.

 

Защо сърце ми дал Творецът,

а не ръце – големи, силни,

да скроя от себе си ракета,

да видя близко таз планета.

 

И жълто киселинен прах

душата ми разяжда. Тъжно!

Предвиждам аз за мене крах,

да се махна е невъзможно.

 

Сълзи се стичат, трясък мощен,

душата моя пищи от болка,

тупти горещо сърцето още,

а колко много изгубих? Колко?

 

И чакам аз нова любов,

нова любов за нова ера,

нова ера, нов живот,

нова ера на Венера!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дилян Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...