Венера

Dec 3, 2014, 7:44 AM

Poetry » Love

549 0 0

Като точица в небето,
блести в мрачния ми път,
към мен обръща си лицето,
да освети за мене своя кът.
О, Венера! О, Венера!
Създателка на нова ера!
Щом те зърна, ням оставам,
душата моя стон издава!
Докосна ли те, умирам,
кръвта да ври в мен не спира,
защото аз съм само роб
на космическа любов. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Венера

Want to read more?

Random works