26 nov 2011, 15:14

Верона

  Poesía » Otra
933 0 6

Аз бях в града на любовта...

Във кой ли? -  Във един от всички.

Легендата разказва как смъртта

избавила е влюбените птички...

 

Там въздухът мирише на любов,

над стара къща - розови са небесата  

звездите ярки, сякаш нощем бдят,

над чистата любов на Жулиета...

 

Бръшлянът е със сълзи напоен

във двора на злочести Капулети,

а нейде тъжната цигулка пей,

враждата не пожали и Монтеки...

 

Историята ще разказват вековете

за влюбените рожби на Верона -

смъртта им помирила родовете,

а любовта им днес е истинска икона...

 

Очи разчувствани балкончето следят,

а после вгледани в излъскани павета -

пред най-красивата любов мълчат -

пред тази на Ромео и на Жулиета...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ирена Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...