26 nov 2011, 15:14

Верона

  Poesía » Otra
930 0 6

Аз бях в града на любовта...

Във кой ли? -  Във един от всички.

Легендата разказва как смъртта

избавила е влюбените птички...

 

Там въздухът мирише на любов,

над стара къща - розови са небесата  

звездите ярки, сякаш нощем бдят,

над чистата любов на Жулиета...

 

Бръшлянът е със сълзи напоен

във двора на злочести Капулети,

а нейде тъжната цигулка пей,

враждата не пожали и Монтеки...

 

Историята ще разказват вековете

за влюбените рожби на Верона -

смъртта им помирила родовете,

а любовта им днес е истинска икона...

 

Очи разчувствани балкончето следят,

а после вгледани в излъскани павета -

пред най-красивата любов мълчат -

пред тази на Ромео и на Жулиета...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ирена Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....