26 нояб. 2011 г., 15:14

Верона

927 0 6

Аз бях в града на любовта...

Във кой ли? -  Във един от всички.

Легендата разказва как смъртта

избавила е влюбените птички...

 

Там въздухът мирише на любов,

над стара къща - розови са небесата  

звездите ярки, сякаш нощем бдят,

над чистата любов на Жулиета...

 

Бръшлянът е със сълзи напоен

във двора на злочести Капулети,

а нейде тъжната цигулка пей,

враждата не пожали и Монтеки...

 

Историята ще разказват вековете

за влюбените рожби на Верона -

смъртта им помирила родовете,

а любовта им днес е истинска икона...

 

Очи разчувствани балкончето следят,

а после вгледани в излъскани павета -

пред най-красивата любов мълчат -

пред тази на Ромео и на Жулиета...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ирена Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...