26 нояб. 2011 г., 15:14

Верона

939 0 6

Аз бях в града на любовта...

Във кой ли? -  Във един от всички.

Легендата разказва как смъртта

избавила е влюбените птички...

 

Там въздухът мирише на любов,

над стара къща - розови са небесата  

звездите ярки, сякаш нощем бдят,

над чистата любов на Жулиета...

 

Бръшлянът е със сълзи напоен

във двора на злочести Капулети,

а нейде тъжната цигулка пей,

враждата не пожали и Монтеки...

 

Историята ще разказват вековете

за влюбените рожби на Верона -

смъртта им помирила родовете,

а любовта им днес е истинска икона...

 

Очи разчувствани балкончето следят,

а после вгледани в излъскани павета -

пред най-красивата любов мълчат -

пред тази на Ромео и на Жулиета...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ирена Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...