26.11.2011 г., 15:14

Верона

935 0 6

Аз бях в града на любовта...

Във кой ли? -  Във един от всички.

Легендата разказва как смъртта

избавила е влюбените птички...

 

Там въздухът мирише на любов,

над стара къща - розови са небесата  

звездите ярки, сякаш нощем бдят,

над чистата любов на Жулиета...

 

Бръшлянът е със сълзи напоен

във двора на злочести Капулети,

а нейде тъжната цигулка пей,

враждата не пожали и Монтеки...

 

Историята ще разказват вековете

за влюбените рожби на Верона -

смъртта им помирила родовете,

а любовта им днес е истинска икона...

 

Очи разчувствани балкончето следят,

а после вгледани в излъскани павета -

пред най-красивата любов мълчат -

пред тази на Ромео и на Жулиета...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирена Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...