Вертикален порив

3 feb 2016, 21:57

Poesía » De amor, Filosófica, Civil

451 0 0

Знам, къде водата е спокойна.

Знам, че в тези дълбини потъвам.

И къде зеленото в нея полудява.

И с вълнението в морето се отдръпвам.

И знам, че бурята често надделява,

но спокойствието тук я приглушава...

че аз с рибите на дъното говоря,

как на корабите не е нужна котва.

Знам, познавам блясъка на своят връх,

слънцето, луната, се грижат за това.

И знам, че в тези дълбини потъвам,

с вълнението в морето тласка ме брегът.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.