Знам, къде водата е спокойна.
Знам, че в тези дълбини потъвам.
И къде зеленото в нея полудява.
И с вълнението в морето се отдръпвам.
И знам, че бурята често надделява,
но спокойствието тук я приглушава...
че аз с рибите на дъното говоря,
как на корабите не е нужна котва.
Знам, познавам блясъка на своят връх,
слънцето, луната, се грижат за това.
И знам, че в тези дълбини потъвам,
с вълнението в морето тласка ме брегът.