3.02.2016 г., 21:57

Вертикален порив

754 0 0

Знам, къде водата е спокойна.

Знам, че в тези дълбини потъвам.

И къде зеленото в нея полудява.

И с вълнението в морето се отдръпвам.

 

И знам, че бурята често надделява,

но спокойствието тук я приглушава...

че аз с рибите на дъното говоря,

как на корабите не е нужна котва.

 

Знам, познавам блясъка на своят връх,

слънцето, луната, се грижат за това.

И знам, че в тези дълбини потъвам,

с вълнението в морето тласка ме брегът.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Ценов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...