3 февр. 2016 г., 21:57

Вертикален порив

756 0 0

Знам, къде водата е спокойна.

Знам, че в тези дълбини потъвам.

И къде зеленото в нея полудява.

И с вълнението в морето се отдръпвам.

 

И знам, че бурята често надделява,

но спокойствието тук я приглушава...

че аз с рибите на дъното говоря,

как на корабите не е нужна котва.

 

Знам, познавам блясъка на своят връх,

слънцето, луната, се грижат за това.

И знам, че в тези дълбини потъвам,

с вълнението в морето тласка ме брегът.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Ценов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...