Feb 3, 2016, 9:57 PM

Вертикален порив

752 0 0

Знам, къде водата е спокойна.

Знам, че в тези дълбини потъвам.

И къде зеленото в нея полудява.

И с вълнението в морето се отдръпвам.

 

И знам, че бурята често надделява,

но спокойствието тук я приглушава...

че аз с рибите на дъното говоря,

как на корабите не е нужна котва.

 

Знам, познавам блясъка на своят връх,

слънцето, луната, се грижат за това.

И знам, че в тези дълбини потъвам,

с вълнението в морето тласка ме брегът.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Ценов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...