18 ene 2009, 10:09

Весел живот

  Poesía » Otra
635 0 2
Разрушен от много обсади замък,
крепящ се тук върху стръмния хълм.
Черни катапулти изпращат нов камък,
улучва ме и се събуждам от този сън.
Неспокойствието се завръща отново,
малките проблеми ме обладават отвътре.
И желанието ми не е много -
страх от миналото да не се завърне.

Изживяванията са прекалено различни,
когато се вгледаш вътре в душата.
И може би вярвам, че е нетипично,
когато с лекота отворя крилата си.
Аз пак твърдя, че нещо обичам,
вдигам ръце и се докосвам до Бог.
И тези мисли не приличат ли
на така наречения "Весел живот"?

И с нова надежда се събуждам,
виждам нещата по един нов начин.
Може би свободата ни е ненужна,
каквото и това за нас да значи.
Времето ни променя, всичко минава,
аз виждам простотата на живота.
От всеки миг, красотата остава
без думи като "Трябва" и "Мога".

Аз пак твърдя, че нещо обичам,
вдигам ръце и се докосвам до Бог.
И тези мисли не приличат ли
на така наречения "Весел живот"?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Андонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Е, това е магията на поезията - да не се разбира смисъла от първото четене...
  • на нищо не приличат... според мен.
    и какво общо има Той тук?

    нищо не разбрах.

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...