Разрушен от много обсади замък,
крепящ се тук върху стръмния хълм.
Черни катапулти изпращат нов камък,
улучва ме и се събуждам от този сън.
Неспокойствието се завръща отново,
малките проблеми ме обладават отвътре.
И желанието ми не е много -
страх от миналото да не се завърне.

Изживяванията са прекалено различни,
когато се вгледаш вътре в душата.
И може би вярвам, че е нетипично,
когато с лекота отворя крилата си.
Аз пак твърдя, че нещо обичам,
вдигам ръце и се докосвам до Бог.
И тези мисли не приличат ли
на така наречения "Весел живот"?

И с нова надежда се събуждам,
виждам нещата по един нов начин.
Може би свободата ни е ненужна,
каквото и това за нас да значи.
Времето ни променя, всичко минава,
аз виждам простотата на живота.
От всеки миг, красотата остава
без думи като "Трябва" и "Мога".

Аз пак твърдя, че нещо обичам,
вдигам ръце и се докосвам до Бог.
И тези мисли не приличат ли
на така наречения "Весел живот"?