18.01.2009 г., 10:09

Весел живот

639 0 2
Разрушен от много обсади замък,
крепящ се тук върху стръмния хълм.
Черни катапулти изпращат нов камък,
улучва ме и се събуждам от този сън.
Неспокойствието се завръща отново,
малките проблеми ме обладават отвътре.
И желанието ми не е много -
страх от миналото да не се завърне.

Изживяванията са прекалено различни,
когато се вгледаш вътре в душата.
И може би вярвам, че е нетипично,
когато с лекота отворя крилата си.
Аз пак твърдя, че нещо обичам,
вдигам ръце и се докосвам до Бог.
И тези мисли не приличат ли
на така наречения "Весел живот"?

И с нова надежда се събуждам,
виждам нещата по един нов начин.
Може би свободата ни е ненужна,
каквото и това за нас да значи.
Времето ни променя, всичко минава,
аз виждам простотата на живота.
От всеки миг, красотата остава
без думи като "Трябва" и "Мога".

Аз пак твърдя, че нещо обичам,
вдигам ръце и се докосвам до Бог.
И тези мисли не приличат ли
на така наречения "Весел живот"?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Андонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Е, това е магията на поезията - да не се разбира смисъла от първото четене...
  • на нищо не приличат... според мен.
    и какво общо има Той тук?

    нищо не разбрах.

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...