2 dic 2014, 13:31  

Вещица...

  Poesía
822 0 11

Изплува от нищото зла

вещица с поглед отровен,

протегна към мене ръка

и сграбчи сърцето със злоба.

Смачка го, ноктите впи

и почна да къса парчета

глада си с тях да теши.

Вечеря – за моя сметка.

Болеше. От болка крещях,

душата ми в ужас притихна,

в очите ми дълго валя,

накрая реших да попитам.

- Коя си? Защо точно мен?

Кой дявол тук те изпрати?

Вдигна поглед (странно смутен)

- Твоя любим с ревността си!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Биляна Битолска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...