Изплува от нищото зла
вещица с поглед отровен,
протегна към мене ръка
и сграбчи сърцето със злоба.
Смачка го, ноктите впи
и почна да къса парчета
глада си с тях да теши.
Вечеря – за моя сметка.
Болеше. От болка крещях,
душата ми в ужас притихна,
в очите ми дълго валя,
накрая реших да попитам.
- Коя си? Защо точно мен?
Кой дявол тук те изпрати?
Вдигна поглед (странно смутен)
- Твоя любим с ревността си!...
© Биляна Битолска All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
