Вещица...
Изплува от нищото зла
вещица с поглед отровен,
протегна към мене ръка
и сграбчи сърцето със злоба.
Смачка го, ноктите впи
и почна да къса парчета
глада си с тях да теши.
Вечеря – за моя сметка.
Болеше. От болка крещях,
душата ми в ужас притихна,
в очите ми дълго валя,
накрая реших да попитам.
- Коя си? Защо точно мен?
Кой дявол тук те изпрати?
Вдигна поглед (странно смутен)
- Твоя любим с ревността си!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Биляна Битолска Всички права запазени
