2.12.2014 г., 13:31 ч.  

Вещица... 

  Поезия
593 0 11

Изплува от нищото зла

вещица с поглед отровен,

протегна към мене ръка

и сграбчи сърцето със злоба.

Смачка го, ноктите впи

и почна да къса парчета

глада си с тях да теши.

Вечеря – за моя сметка.

Болеше. От болка крещях,

душата ми в ужас притихна,

в очите ми дълго валя,

накрая реших да попитам.

- Коя си? Защо точно мен?

Кой дявол тук те изпрати?

Вдигна поглед (странно смутен)

- Твоя любим с ревността си!...

© Биляна Битолска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • !!!
  • Благодаря, Ирена, най-силните емоции са преживените, а те се изливат на един дъх
  • Силни емоции, динамика - чете се на един дъх!
  • Благодаря, приятелю, успя да стоплиш мразовития ми ден
  • Много хубаво Дъга Знаеш, че съм ти фен и обичам да те чета. Поздрави!
  • Благодаря, Проблематичност
    Анабел, благодаря че намина Аз пък мразя проклетата вещица! Като ми заръфа сърчицето и целия ми свят се обръща наопаки
  • Много силна и красива творба!

    А последният ред ме хвърли в тотален шаш...
  • Въпрос на гледна точка, Урунгелов Благодаря за посещението
  • Забравих да кажа, че всъщност аз така го усещам, не задължавам и... минавам, честичко
  • Благодаря, Жанет. "Тя" е премахната, а за вечерята... просто така ми дойде Радвам се, че ме навестяваш
  • Идейно. Харесах!
    Съвсем малки забележчици имам, в края "тя" спокойно може да отпадне, а при вечерята нещо ми спъна.
Предложения
: ??:??