ВЕЩИЦА

Денем кротко аз вървя,
нощем чудеса творя.
Денем погледът забит е в улиците прашни.
Нощем изричам аз слова, дори страшни.
Денем - привидна хубавица.
Нощем съм злокобна птица.

Оплюват мен хорските усти,
крещят и шепнат от зори,
с пръсти сочат те дори,
някои викат и "умри".

Отвари аз без свян забърквам,
мъжките глави обърквам,
заклинания мощни аз изричам,
мъжките сърца обричам...
Да са вечно влюбени във мен,
да не бягат те от моя плен.

Аз не съм нито зла, ни безгрешна,
аз съм просто магьосница успешна.
Аз не съм нито други, ни и себе,
аз съм животът, любовта за тебе.
 
Страшни думи чул си ти за мене,
страшни чувства криеш някъде във тебе,
но аз съм вещица без разум, без душа,
вещица, вървяща тихичко сама в нощта...