2.12.2011 г., 19:46

Вещица

972 0 0


                                                     ВЕЩИЦА

Денем кротко аз вървя,
нощем чудеса творя.
Денем погледът забит е в улиците прашни.
Нощем изричам аз слова, дори страшни.
Денем - привидна хубавица.
Нощем съм злокобна птица.

Оплюват мен хорските усти,
крещят и шепнат от зори,
с пръсти сочат те дори,
някои викат и "умри".

Отвари аз без свян забърквам,
мъжките глави обърквам,
заклинания мощни аз изричам,
мъжките сърца обричам...
Да са вечно влюбени във мен,
да не бягат те от моя плен.

Аз не съм нито зла, ни безгрешна,
аз съм просто магьосница успешна.
Аз не съм нито други, ни и себе,
аз съм животът, любовта за тебе.
 
Страшни думи чул си ти за мене,
страшни чувства криеш някъде във тебе,
но аз съм вещица без разум, без душа,
вещица, вървяща тихичко сама в нощта...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Атанасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....